Домашни правила

Джейкъб Хънт е тийнейджър със синдрома на Аспергер. Безнадежден е в разчитането на намеци при общуване или в задачата да се изразява добре пред други хора. Като много деца с Аспергер той е подчертано съсредоточен върху една тема — в неговия случай криминалистиката. Джейкъб постоянно се появява на местопрестъпления и казва на ченгетата какво да правят… при това обикновено е прав. Родният му град обаче е разтърсен от убийство и ролите се разменят — този път полицаите идват при Джейкъб с въпроси. Всички характерни черти на синдрома на Аспергер — неспособността да гледаш хората в очите, стимулативни тикове и потръпвания, равен глас — приличат много на вина в очите на служителите на закона. Ненадейно Джейкъб и семейството му, които само искат да се слеят с другите, усещат светлината на прожекторите, насочена право към тях. За майката на Джейкъб Ема това е жестоко напомняне за нетолерантността и неразбирането, които постоянно заплашват семейството й. За брат му Тео това е поредното напомняне, че заради Джейкъб нищо в живота им не е нормално. И над малкото семейство надвисва сърцераздирателният въпрос